Trancy Household

-Хмм,много интересно.Знаете всичко за имението явно.
Леко се засмя но много тихо.Явно Инори беше надушила нещо.
-Интересно вие персонала на семеиство Транси знаете всичко за работата си сигорно.Добре нека отидем в библютеката.
Инори кръстоса раце като започна внимателно да оглежда сяко кътче от стаята.Имаше страно излъчване от другите..Може би аура от друго същество.
Или пък нещо умряло...Почеса се по главата и въздъхна...
От доста време не беше мислила толкова усилено.Но то те първа започваше проучването.
Отпусна се отново и започна да ходи бавно след иконома.Имаше подозрения към всички.И все пак имаше нещо в това имение което я караше да настръхва.Доката вървяха се чуваше само шум създаден от обувките и.

Отворих със замах вратат на библиотеката и я въведох в място с толквоа рафтове и книги, че само в залата можеше да се построи прилична къща.
- Благодаря ви за комплимента, за познанията ми относно имението, госпожице. - Поклоних се леко и продължих да обяснявам като застанах в средата на залата.
- Това е библиотеката на семейство Транси. Макар да не е род на учени или големи интелектуалци, културата на всеки следващ млад господар на дома е била да има познания по реторика, поезия, философия и някой точни науки, с цел да се подържа умът в изтънчените граници на високата мисъл и култура, така характерни за британскотоблагородничесто.
Обяснявах с тих, равен глас, като следвах собтвените си мисли, в страни от разказа си. В умът ми непрекъснато се появяваше усмивката на Хана с тъжно, почти меланхолично изражение на лицето. Не мога да си обясня защо мислех за това... но какво значение имаше. Всичко беше за предпочитане пред дългите тиради във възсхвала на дома на педофила лорд Транси и неговият долнопробен наследник, Джим... Алоис.

Инори беше изумена от всичките тези книги...Та тази библиотека бе по голяма от дома и...Тези хора бяха прекалено страни...Отиде до един рафт и почна да гледа заглавията на книгите.Попадна на един:
"Записки от старите поколения на Транси и техните договори"...
-Хммм,каква е тази книга?Какви договори??
Инори усети ще може би ще намери нещо в тази книга.Леко клекна и се пресегна към нея .Студени тръпки я полазиха.Леко се разтрепери но веднага се стабилизира.Трябваше да е спокойна ако не искаше да я разкрият.Усмихна се отново и лицето и възвърна същия лъчезарен вид.Като докосна книгата.

Внимателно се приближих и взех книгата. Отоврих я внимателно и започнах да й показвам факсимилета от договори.
- Господарят ни има много предци банкери. Има договри за земя, търговски договори, нотариални актове. след началото на Великата инвазия. Сред множеството колониални договори, ще видите документи за владенията му в колониална Индия, Китай и Австралия и от Новия свят.
Оставих я да си порови колкото иска сред договорите, колкото й душа иска. едва ли щепе да намери нещо повече...

Инори върна книгата на мястото и но видя нещо страно...
-Това кръв ли е?
Посочи в ъгъла до един от рафтовете.Инори се втренчи много дълбоко в това петно като се засили на там.Крачките и бяха бавни и тихи.Сърцето и заби силно.Тя отиде до нея и я погледна...
-Боже мои кръв ??!?Защо има кръв тука...Че даже локва...
Инори си помисли...бинго хванах ли ви.Стана и погледна иконома.Съмненията станаха по големи.Но Инори трябваше да внимава.не беше в своите води.За това трябваше да продължава да се прави на просто един турист.

Взех внимателно текста и зачетох високо с отсечен глас.
- Задължен съм с настоящето писми да доставям на Транси Вносители на опиум за Обединената Британска империя опиум в срок от.. до...
преместих безизрасен поглед към момичето.
- Това е кръвен договор на Лао Мън Дъ от северните провинций в Китай, който ще внася опиум за медицински цели чрез компания, финансирана от господаря Алоис. Кръвният печат на селото изисква отпечатък от палеца на всеки представител на съвета. а понеже градче в Китай не анброява по-малко от милион, общинският съвет е от поне десетина двайсет души.
Навих писмото обратно на мястото му и прибрах книгата.
- Дивашките традиции на китайците не бива да ви смущават мис - леко се поклоних, - но какво очаквахт да намерите?

-Хехе нищо особено.
Инори вътрешно беснееше.Явно този иконом знаеше как да се измъква от всичко.Но имаше още места които трябва да обиколи.Прибра рацете си в жобовете на полата и се приближи към иконома.
-Така искам да видя друго място ако може?
Усмихна се отново.Този договор на китаиците беше странен.Как лис а го измислили...

Както си вечеряхме с Клауд се появи нов гост или пък продавачка на цветя. Напоследък се намираха доста такива. И преди да съм успяла да отворя Клауд ме изпревари. Понякога с него се съревновавахме, кой ще бъде по-добър служител на дома Транси. И тогава ни беше много забавно, защото показвахме всичко най-добро от себе си. Станах отидох при Клауд, но когато видях момичето се спрях на вратата с ръце в скута и тъжен поглед. Измерих с поглед момичето, хубавите ми черти са, че погледа ми е такъв, че просто няма начин да разберат хората, когато ги измервам. Просто изгледам отстрани сякаш гледам, но през тях.
Приближих се до момичето и стиснах полите си в юмруци. Приведох се. Просто поклон и се изправих бавно.
-Гостенката ни би ли искала да види и градината? - проговорих защото исках и аз да се включа вече в играта.

Кимнах към Хана със серионо изражение
- Мис Инори, това е Хана Анафелоуз, нашата камериерка. Въпреки късният час, мисля че градината е чудесен избор, Хана, много добре. заведия лично, а аз ще приготвя чай за гостенката. Нека види цялото гостоприемство на дома Транси.
Поколоних се сдържано на дамата, кимнах на Хана и леко бутнах очилата си, давайки й знак да внимава с нея, макар че едва ли би се посрамила и да истърси някоя тайна. Но все пак дамата би се чувствала по-добре в компанията на Хана от колкото в моята.
Побързах, минавайки покрай хана с артистично отмятане на перчем.

Инори се усмихна и погледна жената.Поклони се и каза с тих глас:
-Приятно ми е госпожо аз съм Инори.
Инори си помисли следното нещо: Изпързаляха ме... ок няма да се дам ще ги разкрия.!
Изведнъж погледа на инори стана празен.Момичето изгуби равновесие и всичко и се размаза..причерня и и се просна на земята.Демек припадна.

Стреснах се. Добре де само влязох и и предложих да я разведа из градината. Мисля, че под лунна светлина червеникавия цвят на розите или пък синия свят на bluebells са изключително красиви, но тя припадна. Побързах да я хвана преди да се е наранила и лекичко я повдигнах, за да я поставя на едно кресло. Докоснах лявата и буза с ръка и я погледнах. Зачудих се, дали е добре? Май беше по-добре да питам Клауд. Отидох при него и го извиках. Той се върна в библиотеката с мен и аз му посочих момичето на креслото.
-Тя изведнъж припадна. Кълна се нищо не съм направила. - започнах да се защитавам, защото обикновено хората не припадат ей така, при положение че преди секунди са били на шест.

ПОявих се с чая и я погледнах момичето на дивана. Въздъхнах и се приближих.
- Не се притеснявай, Хана, знам че не си ти.
КОленичих до Инори и се вгледах в лицето й.
- Благородните дами носят Корсети. Дори ти имаш корсет.
Хана кимна с наведена глава.
- А знаем какво става когато нещо те стегне ужасно... и не можеш да дишаш. Често срещано е да припадат. Първо понеже не са свикнали, после - защото им се струва много нежно и възвишено.
Бръкнах в джоба си и извадих малко шишенце с амоняк. Въхнах го под носа на госпожицата и зачаках неприятната миризма да я изкара от унеса й.

Инори отвори очи като скочи и цапна Клауд в челото без да иска.
-Какво,какво стана къде съм ъъъъ аа?
Инори беше полудяла сякаш нещо лошо се случи..След минута две се свести.Стана и почна да се извинява.
-Много се извинявам просто понякога припадам без причина хехехе ..
На ум:точна така Инори замалко да се издъниш...
-Та наистина се извинявам за проблемите които ви навлякох.между другото в граидната ли сме?

Едва не се засмях когато се удари с Клуад, а той както винаги търпеше всичко. Тя си беше като господаря, само че от женски род и малко по-сдържана. Но когато попита къде сме само повторих
-В градината? - учудих се. Каква градина? Ние си бяхме в библиотеката. Много рафтове, книги на всякакви теми и подобни. Изправих се бавно и си отдъхнах облекчено. Гостенката беше добре.
-Госпожице Инори ако желаете ще ви сервираме чай, а след това ще продължим с обиколката. - и погледнах Клауд, който имаше работа за вършене и можеше да ми се довери, поне тази вечер.

Без да отделям очи от Хана се отдръпнах от Количката за чай. Нека се оправят без мен, по женски. Ако останех, имаше опсаност да наруша добрия вкус с някое изказване. А и Хана беше притеснителна, ккогато навеждаше очи и имитираше смирение. Полазваха ме тръпки. Запътих се към спалнята за прислугата към личната си стая за сън.

Инори погледна към Хана и се усмихна зловещо.

-Е сега какво ще правим.Къде ще ме заведеш.

Инори изглеждаше имаше планове за Хана.Дебнеше точния момент да атакува.Погледна към луната.
-Това място е много интересно,а хората в него още повече.Е разкажи ми за тебе Хана.

Инори то те първа започваше с разознаването.Беше време да влезе в деиствие вече.Ако не получи информация от самото имение то ще я получи от хората в него.

-Моля те разкажи ми за вас служителите и господаря ви?Може ли?

Момичето започна да разпитва и това леко ме учуди. Ем щом искаше информация щях да и разкажа. Не ми пречеше.
-Ние сме прислугата на имението Транси. Нашата работа е да служим ден и нощ на господаря Алоис без да задаваме въпроси или да се противим. - спрях, за да я заведа на една масичка на верандата с красива гледка към градината, която смея да кажа, че тризнаците доста добре са поддържали. Влачех с мен количката и налях внимателно в една чаша с красива синя със златисти линии тук там украса. Сложих чашата пред Инори, после и чиния със сладки.
-Това е общо взето.

Инори наметна една дълга мантия на себе си.Явно нещо криеше и седна на столчето.

-Радвам се че има жена тука.Ти как се чувстваш тук?Приятно място ли е за живеене?

Инори по някакъв начин трябваше да изкопчи информация от нея ...Това беше последния опит ако нещо не я издаде щеше да пита в прав текст.

-Изключително приятно - не биваше да казвам лоши думи за дома Транси. Все пак ако посмеех да си помисля нещо лошо щях да уроня престижа на семейството, а не исках това да става и после Клауд да оправя всичко и да покаже, че е по-добър от мен. Погледнах момичето и пак я гледах с онзи мой поглед, който изглеждаше сякаш очите ми минават през нея, но Клауд ме предупреди да внимавам с нея.

Инори въздъхна.Явно това изчерпа търпението и...И явно ще трябва да пита на право:
-Направо ще те питам .To e учевидно че няма да го науча по заобиколния път.Ти,иконома и другите слуги не сте хора нали?
Инори беше изнервена вече прекалено много.Инори дигна рацете си и ги скръсти.Зачака отговор.

Инори изчезна.