Trancy Household

Спокойно навлязох и се оказах заобиколен от....
- Момчета... махнете това от косата си, моля ви.
Тримата се спогледаха и побързаха да си изчистят косите. Обърнах се към Хана и вдигнах леко трепнах с вежди.
- Какво има? Защо гостът ни се държа по този начин?
Дали беше заради виното или се надяваше на нещо повече от очевидните женски прелести? дръпнах леко ръкавицата си нагоре и внимателно преместих поггледа по тримата.
- Градина, прозорци, комин!
Тримата скочиха като ужилени и излязоха припряно. Обърнах се към Хана и мигнах.
- Господарят се застъпи за теб... надявам се че това те удовлетворява?

Беше останало едно цветче и щом Томпсон, Кантбери и Тимбер излязоха погледнах Клауд. Станах от мястото си и отидох пред него.
-Не знам, за какво говориш. Гостът беше пиян, а и не забравяй, човек е. - усмихнах му се и сложих цветето от дясната му страна. Така сякаш визията му омекваше и приличаше на миличък иконом.
-Господаря ... се е застъпил ... за мен? - учудих се. Усетих как сърцето ми тупти и как щастие ме обвива. След момченцето, което ми благодари, че ще му взема душата не мислих, че пак ще изпитам радост от нещо. Сведох поглед и няколко парещи сълзи паднаха по бузите ми.
-Защо ... го е направил? - попитах със поглед право към земята и ръце на сърцето.

Не откъсвах очи от нея и усещах лекият дисбаланс в тялото си от цветчето в бутуниерата си.
- Господин Алън, гостът, пожела да те вземе със себе си. Предложи услугите на най-добрата камериерка в англия в заманя на това... но господарят не те даде. Не знам какви са мотивите му, но все пак... кй може да разбере господаря?
Кимнах леко отидох до бюрото си. Заех мястото си и заизваждах сметки, които да оправям.
- Опасявам се ,ч е той няма да се откаже толкова лесно. За съжаление, това не е идеята ми за отказване. Подозирам,ч е дори сега настоява пред господаря.

Слушах го макар и с гръб към него. Бях застинала на място и усмислях нещата, които ми каза. Значи господаря се е застъпил за мен, след като пияния ни гост е поискал да ме вземе. Единствената причина, е че обича да ме наранява, това трябва да е. Извадих една искрящо бяла кърпичка с сини кантове и изтрих сълзите. Поех си дълбоко дъх и постоях още няколко минути така, защото трябваше да се успокоя. Накрая се обърнах към Клауд и го погледнах. Приближих се до него и сложих ръце в скута си и стисках здраво кърпичката.
-След като дойде време да си тръгне, ако освен не реши да остане. - замислих се. Сведох поглед - Да поговоря ли с госта ни?

Вдигнах поглед от сметачната машиа и заявих сериозно.
- Непристойно е да отиваш в стаята на мъж, ако той реши да пренощува в имението. От друга страна, ако решиш малко да го... убеждаваш да се стегне... единственото, което ми остава да кажа е ДА.
Щракнах леко по едно от копчетата и пак вдигнах очи към нея.
- НАдявам се да не се налага да обясняваме един на друг какво е положението с тези, които вършат нещо на своя глава. Не искам да застрашаваш името Транси... но те съветвам да си много убедителна и да не гасиш лампите. Искаш ли да дойда... като гарант?
Очите ни се срещнаха в невидима връзка за няколко секунди. Знаехме какво мисли всеки и го мислеше на равно с другия. Преценката беше очевидна и за двамата. Кимнах.
- Идвам... довечера след вечерята ще е тук. Приготви телешкия бут с боровинков сос и се погрижи останките от вечерята да са сервирани на общата трапеза на слугите. Не бива да изхвърляме хубава храна, дори да сме дяволски добри слуги.

Изслушах му и тези слова и в момента в които ме попита дали иска да дойде, за всеки случай исках да кажа да, но тихата ми природа се прояви и не успях да кажа и думичка. Просто очите ни се срещнаха и аз наистина се зарадвах, че ме разбра. Значи довечера ще вразумим госта ни. Изчаках и нарежданията, и излязох от стаята. Отидох в кухнята и погледнах часа. Три часа до вечерята. Тъкмо на време ще стане. Заложих се с продуктите. Взех един телешки бут и го сложих в една сравнително голяма тава. Овкусих го с подправки и когато беше готов за печене го пъхнах в печката. След това се заех със соса. Погледнах за боровинки, но нямаше никъде. Извиках Тимбер и му казах да отиде да вземе. и докато чаках боровинките седнах на един стол и се загледах в масата. Нещо днес бях наистина разсеяна, но сигурно след три часов сън ще съм като нова.
Тимбер дойде и ми даде боровинките и аз се заех със соса. Когато и той беше на шест погледнах часа. Оставаха още 2 часа, а какво да правя през тях, освен да наглеждам храната?

Сметките бяха готови за отрицателно време. Имах врем е в 5 да занеса следобедния чай. след като бяха готови и се преместиха в стаята за билярд, а мен ме пратиха да си гледам работата. Зачудих се какво правят сами, особено като знаех, че господарят Алоис меко казано мрази билярда.
Поех надолу към кухнята за да нагледам вечерята, която приготвяше Хана. Свалих внимателно цветето от ревера си се загледах в него... защо ми го даде? Изглеждаше толквоа особено това цветче... нещо бях прекалено нервен.Зада усетя свежеста леко го подуших и даце си свалих ръкавижата за да не го изтърва.
Взезнах в кухнята замислен над цветето. Толкова се бях захласнал да го разглеждам, че въобще не ми направи впечатление, че Хана може да ми се зачуди.

Чудех се какво да правя докато не дойде време за вечерята, която Клауд щеше да сервира и сигурно някои от тризнаците да наглежда с него, докато не влезе мрачната висока фигура, позната като иконома на дома Транси. Веднага станах от стола си щом влезе, но той сякаш не беше на този свят. Просто гледаше цветенцето и нито продумваше нещо, нито пък виждаше друго освен него. Учудих се и с леко движение заглавих роклята си отзад и пак седнах на стола. Загледах се в Клауд и му се чудих, какво му ставаше? Защо гледа така цветенцето? Той не харесва нищо друго освен рози и настояваше да има такива в градината и на масите в имението. Вдигнах ръце и се загледах в печката и яденето. Трябваше да се следи все пак.
-Клауд, върни се на земята. Какво има?

върнах се обратно в реалността с леко замаяно изражение. Оставих цветето на мястото му пак, макар и не съзнателно и си нанизах обратно ръкавицата.
- Не знам за какво говориш, Хана. Готова ли е вечерята?
Погледнах я с любопитство и одобрително кимнах на съдържанието на тенджерката със соса. После погледнах хана и се усмихнах леко. Парата от яденето облял лицето ми и очилата се изпотиха до матираност. Не бях готов за това и малко се учудих, но побързах да ги сваля.
- Гостът ще остане за тази вечер. Изглежда не върви добрекрънкането на мангизи от господаря Алоис. Изглежда се надява ако не пари, то поне да задигне малко от... теб, Хана.

Станах и въздъхнах. Така както му се бяха замъглили очилата изглеждаше по-скоро на някой клоун от цирка на кошмарите отколкото на Клауд Фаустус. Докоснах си от двете страни по златните рамки и ги свалих от лицето му. Хъх ... той изгледаше по-добре без тях, но не знам, защо ги носеше. Върнах се на стола и оставих очилата на масата. Извадих кърпичката и ги върнах към нормалното им състояние. Клауд се приближи и го помолих да се наведе. Сложих внимателно очилата обратно на лицето му и се усмихнах.
-Аз ще отида да приготвя стаята на госта ни. - Отидох в една от гостните ни и набързо оправих леглото. Сложих на нощното шкафче черни рози, не си падах по червените като Клауд. Затова лилавите и черните украсяваха демонската ми форма. Отвесих завесите и погледнах небето. Луната почти се беше показала на небосвода. Усмихнах се и излязох от стаята. Заех се и с стаята на прислугата. Постлах снежно бяла покривка. Наредих прибори като за петима. Отидох в градината и откъснах няколко червени рози. Върнах се и ги сложих по средата на масата.
И дойде време да се върна в кухнята.

Позамислих се над идеята за вечерята. Сервирах на господарите и бързо приключи вечерята. Алън ядеше мълчаливо и само пускаше по едно МХМ на господаря Алоис. Постарах се отлично да покажа цялото гостоприемие на дома Транси. След вечерния чай и няколко партии шах-мат, двамата се разделиха. Алън щеше да си ляга и помоли Хана да се погрижи за вечерните му одежди. Заявих , че ще изпратя Хана веднга щом се погрижа за господаря си.
В спалнята се погрижих за господаря. Алоис беше много палав докато го къпех и докато го миех и търках като малка мърдаща чиния. Облекох го и го сложих да спи. Беше лесно тази вечер. Изнизах се лекично и тихичко, след като кикотещия се господар заспа с мрънкане.
Върнах се в стаята и помахах на Хана.
- Господин Алън иска да го облечеш за сън... ще те оставя да се погрижиш... за не го сама.

Вечерята мина сравнително по-спокойно от обяда. Или поне на мен така ми се стори. Не наглеждах този път, но от факта, че не чух Алоис - сама да крещи, значи всичко е на шест при тях. А и май крещеше само когато аз съм наблизо. Сервирах на тризнаците и те както винаги ми се усмихнаха и ми благодариха. Учудих им се. Как можеха да стоят тук? Тях нищо не го задържаше, но все пак бяха тук. Лоялни на Клауд. Вдигнах рамене и седнах на моето си място.
Тогава Клауд влезе и ми каза, че господин Алън иска да се погрижа за него. Изправих се бавно и закрачих към стаята му. Докато минавах по коридора се зачудих защо Клауд говореше така. Обикновено изръсваше всичко без да му пука.
Отворих бавно вратата на стаята и се приближих.
-Викали сте ме. - казах тихичко и се заех с задълженията си. Откопчах ризата му и я сгънах. Сложих я на стола отсреща на леглото прилежно сгъната. След това се заех и с другите дрехи. Накрая му помогнах да облече нощницата и го погледнах.

Побързах да последвам Хана. Тримата ме последваха моментално. Четиримата се покраднахме на пръсти горе, като че бяхме тръгнали на лов за зайци в анимационен филм. Стигнахме до спалнята за гости и се наведохме над вратата за да чуем. аз исках да чуя, за да знам какво става, а те - защото искаха същото но по друга причина. Бяхме преминали в причудливи чиби пози и се готвехме да влезем... когато чухме гласа й.
"- Какво искате да направя"
Тримата се размърдаха объркано и и започнаха да се буткат. Загубиха равновесието си и тримата се стовариха върху вратата. Изпънах се като струна и придобих предишното си желязно изражение, докато тримата се изтърколиха в стаята като кълбо от трима.

Тъкмо да си тръгвам господин Алън ме хвана за ръката и ме помоли да остана а аз казах само.
-Какво искате да направя? - той отново ме погледнах и ме придърпа по-близо до себе си. Явно искаше да остана при него, но нямаше да стане. Внимателно, но и рязко дръпнах ръката си от неговата и го погледнах. И в този момент влезнаха с гръм и трябва Томпсон, Тимер и Кантбери. Погледнах ги и те мен с един умолителен поглед. Се едно щях да ги бия, но май целта беше да ги спася от гнева на Клауд по-късно.
-Извинете ме господин Алън, но ще ви помоля да не си правите погрешни заключения. Аз просто бях мила с вас, нищо повече. - Е това щеше да му стигне да разбере, че нямаше шанс. Поклоних се на господин Алън и излезнах.

Не се дори огледах, когато Хана мина покрай мен. Спокойно погледнах тримата и им махнах да се изнасят. КАто че изхвърлени от пружина, те скочиха и побягнаха от стаята.
Господарят Алън изглежда беше пийнал порядъчно доста и на вечерята. Помня че отворих втора бутилка, а господарят Алоис не го бива в къркането. Виж алън покрай кисненето в казина със сигурност беше придобил доста грозни навици. Пристъпих в стаята, докато той се заолюлява на място и се опря в леглото за да не падне. Вдигна зачервени очи към мен и започна да дрънка смес от заплахи, псувни и обиди по мой адре, по адрес на Хана... на първата дума, щом подхвърли нещо за "шибане през синичката униформа" съвършено спокойно вдигнах ръка и шамаросах. Главата му се отметка, сякаш го бях халосал с тиган. Което си беше почти същото. Последва силен ритник в корема, със същото съвършено спокойно изражение, с което наливах чая само преди няколко часа. Той се тръшна на леглото с разфокосирен кривоглед поглед. Хванах го за яката и го вдигнах на крака.
- Простете фамилиарното ми отношение, господин Адамс... Но ще ви помоля да не си играете с прислугата, която работи за господаря. Това е най-малкото неуважение към господаря Алоис. Особено когато става дума за Хана.... камериерката, която се опитахте да примъкнете... тогава въпросът става личен, особено за мен.
След което се обърнах и поех назад. Дали не мярнах малко синкав платниско около касата на вратата?

И тъй като приключихме за днес, а трябваше да ставаме рано изпратих ТомТимКан / съкратено от имената им / до стаята им. Чуда им се. Можеха да са в отделни стаи, но вместо това решиха да останат заедно. Винаги заедно, сигурно ако ги убиват ще ги набучат на един меч. Тази ми мисъл ме накара да докоснах корема си и да се сетя, че самата аз носех меч в себе си. Е както и да е.
Забързах по коридора защото чух шум идващ от стаята на госта ни. Спрях се до вратата и се заслушах в думите на двамата. Поведението на пияния не ме учуди, макар да ми се прииска да му взема душата, но на Клауд днеска му беше станало нещо. Изчаках го да излезе от стаята и го последвах към стаята на прислугата. Сервирах му и застанах смирено до количката с храната.
-Не беше нужно да го наказваш така.

НАместих се на стола и внимателно взех вилицата. Втреничих се в нея и внимателно започнах да се храня. Вдигнах очи към нея и замислено се втренчих в очите й.
- Нямаше нужда... но понякога трябва да...
Следващите ми думи буквално капеше самоирония от тях.
- ... трябва да поотпуснеш парата. Но той ще си спомни и повече няма да те задиря. не мисля че доброто име на имението трябва да бъде застрашавано от него. А и аз съм ти пряк началник.
Погледнах отново надолу. Не исках да я гледам докато го казвам.
- Мое... задължение е да се застъпвам за теб в моменти като този.
После посочих до себе си и заповядах ледено.
- Сядай и се храни.

-Клауд - казах тихичко и сложих ръка на рамото му. Задържах я известно време там, после минах с ръка по шията му и се спрях на бузата. Погледнах го и се усмихнах миловидно. Понякога можеше и да е нормален, нормален като в този момент, когато сведе очи и ми каза онези думи.
Но не побърза да развали момента и ми заповяда да седна до него и да се храня. Въздъхнах и седнах. Взех ножа и се погледнах в него. Сини очи, синя коса. За разлика от другите служители имах и тен. Супер. Хванах и вилицата и започнах бавно да се храня по команда. Просто не можех да не му се подчиня.

Човешкта милувка беше много приятна... но трябваше да сложа една граница между двама ни, която да показва къде сме и къде не трябва да сме.
Внимателно й сипах лично, като се страех да изглеждам съвършено спокоен. Малко ми се посви стомаха когато ме докосна, но имах да защитавам репутация на стоманена мутра. До сега винаги я бях карал да стои зад мен, както аз стоях зад господаря. Сега й позволявах да седи до мен. Не исках да ми проличи, че вече изграждаме здрава верига между нас. Служехме на един и същ.
- Тази вечер ще остана до късно, за да се погрижа за едни сметки. Ще останеш ли да ми помогнеш?
И двамата знаехме че нямам нужда от помощ. Но просто си търсех оправдание. не знам защо ми беше нужно... но кой знае...

Силоет на момиче бавно се приближаваше към имението.Стъпките и бяга малки и бавни.Вятъра леко подухваше а косите и се рееха заедно с него.Леката усмивка на момичето си личеше от далеч.За миг спря и се огледа.Надясно,наляво и погледна право на пред към имението.Отвори леко усни и каза тихо:
-Значи това е имението....Транси.Интересно изглежда.
Продължи пътя си напед без да спира.Докато походката и беше бавна тя забърза сякаш някои я гонеше..
След извесно време в ходене Инори спря,точно пред портата.Огледа за да види дали има някои на двора.Но явно нямаше.Затова натисна звънеца и зачака.Гледаше право на пред и чакаше някои да отвори.

Вратата се отвори моментално и цъфнах като побит камък на прага.
- Имението Транси, какво ще обичате?
Огледах момичето от глава до пети и се зачудих какво ли я е довело тук. не че си позволих да проличи по изражението ми любопитство, по-скоро беше бегъл поглед, който трябваше да ме информира, а да не проличи че я разглежам като картинка.
- Нещо не е ли наред? Да не сте закъсали с каретата... ако въобще имате?

Момичето се усмихна и затоври очи.След няколко секунди ги отвори и погледна господина пред нея в очите.

-Здравейте , казвам се Инори .Нямам акрета доидох пеша.Исках да посетя това имение.Понеже се носеха бая страни слухове за него.

Рацете на момичето бяха хванати една за друга плътно до полата и.Истината беше, че в момента изгаряше от любопитство относно имението.Но нещо я навеждаше на мисълта, че не бива да влиза вътре.

Втренчвам се в нея дълго и безизразно, сякаш се опитвах да разбера какво става. После кимнах и погледнах назад.
- Ммм добре, заповядайте.
Отместих се внимателно и я оставих да се вмъкне. Двамата бавно поехме през залата и вдигнах ръце.
- Кое по точно искате да видите, Госпожице Инори... или от къде да започнем.

Инори изведнъж стана сериозна и го погледна с недоверие.Огледа от всички страни стаята а след това си наведе главата и отново го погледна.
-Аз искам да разгледам всичко!А от къде ще започнем вие решете.А да казвам се Инори.И се занимавам с изочаване на стари имения и свръх естествени явления.
Нещо страно имаше в този мъж.
Като че ли имаше някакви страни мисли.А може би вида му.Нещо в това имение не беше наред...Но кое?...Това беше въпроса.
Трябваше да разбере по бързо и да се маха преди да е станало твърде късно.Инори се усмихна отново не биваше да буди съмнения.

Леко присвих очи и се обърнах към с гръб като разперих ръце за да посоча сякаш всичкко във входната зала.
- Това е входната част. Построена е от пра-дядото на Лорд Транси, Огюст, преди около 200 години, като е бил осъвременяван няколко пъти през годините и по врме на ремонтни работи, след земетресението през 1789 година. Ще видите както очевидния факт, че всичко е покрито с позлатена боя. Това е в стила Барок, но по-късно е леко осъвременен стил, характерен за съвременната Викториянска епоха.
Макар че килимите са тежки на вид, в действителност от най-леката Шетландска вълно, но от овце отглеждани в Австралийските колонии. Признавам че е малко разхитително, но господарят изисква само най-доброто в името на престижа на дома Транси...
Продължавах да нареждам в същия дух още известно време, след което махнах с лек жест в страни.
- А сега ако ме споследвате ще ви заведа в библиотеката на господаря Транси...