Кратерът

- За изминалите години направих повече от колкото който и да е друг човек би могъл да направи за цял един живот. Крайно време е да си почина, да се отпусна и да оставя всичко това на някой друг. Може и да се позабавлявам с някоя друга магия.. - каза той, а в ръката му се появи огнена топка. Той седеше и я гледаше известно време, но бързо му омръзна и стисна юмрук, карайки огъня да изчезне.

- Приятно ми е да се запознаем, Шаноа. Надявам се да ме разбереш, но предпочитам да запяза името си за себе си.

Известно време той седя и гледа лавата, след което изведнъж попита
- Какво прави един дракон през свободното си време ?

Той не каза нищо. Лавата отново бе привлекла вниманието на очите му. Той слушаше момичето, но обръщаше прекалено много внимание на лавата, за да си отвори устата и да каже нещо.

Той извади нещо от джоба си и го подхвърли към нея.
- Дръж ! - извика мъжът, докато малкия предмет летеше към момичето. Той бе хвърлил малка каменна плоча с вдълбани думи на драконов език.


- Разбирам, че е трудно да се последния от вида си. Това е единственото, за което знам, че е останало от драконите. Мисля, че е най-добре да остане в теб. - той се изправи и извади едно малко шишенце. Изпи част от течността вътре и бавно започна да изчезва. След като изчезна напълно се чуха стъпките му, все по-тихи. Мъжът си тръгна.

Кастиел седеше на ръба на кратера и гледаше надолу към лавата.Той в момента беше в човешка форма

Той я чу,но не предприе нещо.Кастиел си гледаше надолу и си препяваше тихичко някаква песен която беше чул от човешките телевизори и радиа.

Той се обърна бавно и още по - спокойно от нея и каза:
-Госпожице,незнам за какво ми говорите.Ако може пояснете.Просто идвам тук когато няма какво да правя.

Той се изправи и скаси дистанцията между тях. След това я огледа от горе до долу и отсече:
-Не,демоните не съществуват.Ние хората не вярваме в това
Той доста добре се прекриваше като човешко създание

Той си вдигна дясната ръка и я показа пред нея след това каза:
-Ето погледни,дясната ми ръка беше спусната надолу до краката и е червена
Тя наистина беше червена.Той навреме успя да регулира пигментацията на кожата която използва

Той я погледна учудено и веднага си махна ръката.Все пак трябваше да изразява човешки емоции:
-Ти си луда щеше да ми отрежеш ръката.
Той направи 1-2 крачки назад без да спира да я гледа

Той се наведе,но тя леко съдра дрехата му отзад.Той си завъртя дрехата и погледна назад и каза:
-Son of a ... това ми беше един от любимите суитчери. Какво правиш подяволите.
Той се започна да се изправя съвсем бавно и с думите:
-Спокойно,просто не съм ти направил нищо. Няма причина да го правим.В градчето има добър психолог ще те заведем той може да ти помогне.