Кратерът

Ерза си дойде и седна на ръба на кратера. Загледа се в лавата и въздъхна .

Ерза изобщо не беше забелязала че има някой друг. Затова просто погледна към момичето и се усмихна.
- Не. Пък ако по случайност падна надолу, ще полетя.- отговори тя и се засмя.

Изведнъж от никъде просто се появи един приклекнал мъж. Той се огледа, изправи се и каза
- Мамка му. Знаех си, че трябваше да добавя още малко Огнена Сол в отварата. Невидимостта беше прекалено кратка.
Той бе облечен с.. интересна броня. Не изглеждаше да е много здрава, но прикриваше повечето му тяло и изглеждаше сякаш го предпазваше достатачно добре. Носеше качулка и маска, за това лицето му не се виждаше. Имаше наметало, което стигаше земята. На гърба му беше закачен лък. Също така се виждаха и два кинжала, закачени от двете страни на панталона му.
- Е, разбрах, че имаме дракони тук ?

Той леко се засмя.
- Ако тук наистина има дракон, с него имаме някои общи неща, за които трябва да си поговорим..

- Оказва се, че аз съм от части дракон. До колкото разбирам, имам кръвта на дракон, душата на дракон и гласа на дракон.
Той спря за момент и се огледа. Забеляза един сравнително голям камък, обърна се към него и каза тихичко
- Фус ро да.. - камъкът излетя назад и падна в лавата - Имам следния въпрос към теб. Всички вие бяхте избити. Как оцеля ? Знам, че не си била съживена от Алдуин по две очевидни причини. Първо, не се опитваш да ме убиеш, и второ, той би се занимавал само с чистокръвни сто процентови дракони. А ти очевидно имаш нещо човешко в себе си. Толкова ли е лесно дракон като теб да се скрие в обществото за почти хилядолетие ?

- Ха.. Забавно е да срещнеш дракон, който да може да говори на нормален човешки език. На всичкото отгоре, дракон, който да изглежда.. - той спря за секунда. Не беше сигурен дали да каже нещо сексуално или расово, за това просто довърши изречението си с една кратка думичка - така. Не съм сигурен дори дали бих искал да си направя броня от люспите ти ако ми се наложи да те убия - мъжът осъзна, че комплимента не му се получи, за това направи една неловка усмивка, която не можеше да се види, но можеше да се догатне за нея по изражението на видимата част от лицето му.

- Честно казано, и аз не знам. Разбрах го когато селото ми бе нападнато от дракон и аз успях да абсорбирам душата му след като го убих. Явно се предава през поколенията, но се е показало само при мен. С избиването на драконите, всички като мен също са изчезнали. Когато Алдуин започна да събира драконовата си армия отново, съживявайки ги, явно е съживил и нещо у мен.
Мъжът бръкна в джоба си и извади няколко хартиики. Той започна да го разглежда една след друга, след което се спря на една и прибра останалите. Беше малка карта. Той посочи един град, наречен Уайтрън и каза
- Тук разбрах за произхода си. А на юг от там - мъжът посочи малко селце на име Хелген - бях отведен за обезглавяване. Там беше и първата атака на дракони. Онази атака, която изгори града, но ми даде шанс да избягам.