Цветната поляна

Морд седна на земята и погледна опърлената част от бронята си.

- На това се и надявах.. - отвърна й той.

- Най-добрия начин да опознаеш някого е първо да разбереш способностите му.

Момичето го погледна и се усмихна леко.
- Може би си прав...- при което се изправи и отиде до него. - Приятно ми е да се запознаем. Аз съм Ерза Скарлет.

- Мордекайзер.. - отвърна той, като се изправи.
- Честта е моя - той целуна ръката й.

Ерза се усмихна и се засмя леко.
- И пак се извинявам че те нападнах..- каза тя и продължи да се усмихва.

- Притежаваш агресия, която със сигурност би била полезна на Лигата. Но аз не съм този, който трябва да реши това. Един ден може и да бъдеш приета при нас..

Ерза се засмя и го погледна.
- Съжалявам, но аз имам Гилдия , която трябва да защитавам.

- Всеки един от нас имаше нещо, с което се занимаваше преди всичко това. Но когато те изберат, оставяш всичко. Стария ти живот няма значение, защото знаеш, че се биеш за нещо по-голямо.

-Като например? За мен гилдията е моето голямо щастливо семейство...

- Нейсъс е част от Лигата. Той водеше война когато го призоваха. Той се бореше да предпази хората си, но остави всичко това, след като разбра за какво всъщност ще се бие при нас. Той остави народа си, за да може да се присъедини към Лигата. Нейсъс знаеше какво точно прави и знаеше защо го прави. Хората на Руунтера се нуждаят от нашата помощ, а Лигата избира кои точно ще станат следващите легенди.

Той погледна настрани за малко, след което върна погледа си върху нея
- Казах прекалено много.

-О така ли.... незнайно защо това ми хвана вниманието...- каза тя и и се подсмихна.

Тих зловещ смях се чу от под шлема му.

- Повярвай ми. Смехът ти неможе да ме изплаши....- каза момичето и поклати глава.

- Не си чувала какво говорят хората за мен.. - каза той, като отново се изсмя по същия начин - Какво ли има под тази броня ? Дали съм просто смъртен човек с метално сърце ? Или може би съм ходещ мъртвец, воден от магическите сили на някой по-силен ? Или може би аз съм самото зло, приело форма в тази броня, предвещаващо нещо дори по-ужасно, което предстои ? Някои казват, че съм просто обикновен войник на мрака. Други твърдят, че има нещо специфично в походката, в атаките и в гласа ми, нещо което сочи голяма власт. Наричат ме генерал. Но големият въпрос е, ако аз съм генерал, каква ли мрача армия водя ?
Той си взе малка пауза, след което се изсмя подигравателно на всички тези твърдения.
- Все още никой не знае как изглежда лицето ми.. ако изобщо имам такова..

- Лекоо ми звучиш като Господаря Макаров, примесен със доза Натсу. - при което се засмя.- Пък и едва ли си ходещ мъртвец. Сам избираш какво да правиш. Ако не беше така до сега щеше да си ме убил...предполагам де...

Той не каза нищо, просто леко изръмжа. Явно не одобряваше думите й.

Момичето просто въздъхна. Реши да си замълчи и клекна до едно цвете, което й хареса. Беше тъмно червено, а този цвят и допадаше много.

Морд просто седеше там и я гледаше.