Цветната поляна

- Misery loves company. - чу се дълбок глас, последван от няколко тежки стъпки, не много далеч от тук.

Ерза се обърна по посока на гласът и повдигна леко вежда. Спря се на едно място и продължи да си тананика.

Беше вечер, защото в истинския свят навън е тъмно и ми харесва идеята да е вечер, за това нямаше прекалено добра видимост. Но все пак можеше да се забележи едра фигура в далечината. Беше човеко-подобно, но не беше сигурно какво точно е. Съществото носеше, или по-скоро влачеше, голям предмет, приличащ на типичен Морнингстар боздуган.

Ерза бързо постави ръката си зад гърбът , а в нея се появи меч. Незнаеше дали да напада или просто да си стои, затова направи няколко крачки напред.
-Ъъъм, кой е там...-попита тя и присви леко очи, в опит да огледа нещото което идваше насам.

- Desolation is coming. - бе единственото нещо, което тя чу като отговор. Фигурата бавно се приближаваше. Изглеждаше висока малко над два метра и поне два пъти по-широка от момичето. В някои части на тялото се отразяваше лунна светлина, вероятно имаше метал по него.

П.П. leagueoflegends.wikia.com/wiki/Mordekaiser_the_Master_of_Metal/Background Тука можеш да чуеш точно какъв е гласа на Морд, за да получиш по-добра идея за това какво ти говори. Това са му ключовите реплики, тези, които и аз използвам.

Фигурата бавно се доближаваше до момичето. Вече беше достатъчно близо, за да се види по-ясно. Беше висок мъж в метална броня, носещ голямо метално оръжие - боздуган. Той се спря на няколко метра от момичето и започна да я оглежда.

Ерза го изгледа странно и заби единият меч в земята.
-Какво да не съм се изцапала някъде...-измрънка тя и огледа набързо бронята си.

Той изръмжа леко и стисна оръжието си по-силно.

-Ще ме нападаш?- попита момичето и извади меча от земята. - Не съм в настроение , но ако искаш...- при което подпря големия меча на рамото си, а по малкият изчезна, като на негово място се появи отново голям меч. Тя си измърмори нещо и погледна към мъжът пред нея.

- Не си заслужава.. - изръмжа Морд.

-Сериозно....-каза с лека насмешка Ерза и продължи да го гледа.

- Защо ми е да нападам малко безпомощно момиченце като теб ? - каза той с подигравателен тон, като клекна на едното и коляно и подпря ръката си на оръжието си.

Ерза получи тикове. А да не говорим че наум вече го беше убила няколко пъти.
- Малко момиченце....-тя затвори за миг очи и вдиша дълбоко в опит да не ядоса, но не и се получи. Около нея се появи светлина и след миг светлината изчезна. "Момиченцето" вече беше с различна броня, а наоколо се появиха около 20 меча които се въртяха около нея.
- Намери на кого да казваш малко момиченце....

Spoiler:

- Трябва ли да се впечатля ? - попита той, като бавно се изправи и вдигна оръжието си. Вероятно беше тежко, защото той не можа да го задържи във въздуха, а му се наложи да го подпре на рамото си.

Ерза просто мръдна една си ръка и мечовете се засилиха към него.
- Не трябва да се впечатлиш...трябва да нараня малко заради това че ме нарече момиченце...-отговори тя , а около нея продължиха да се появяват мечове които летяха към мъжът пред нея.

Един замах с оръжието и той изби настрани няколко меча. Още един и следващата вълна също не беше проблем. Около него започнаха да се въртят парчета метал, които избиваха, спираха или променяха траекторията на мечовете. Морд се засмя.
- Пробвай пак, дете.

Той пусна оръжието си и хвана момичето за китката, докато тя се опитваше да го атакува. Той я превъртя и я хвърли зад себе си, а няколко обикновени меча не го притесняваха. Поне не и с тази броня.

Тя се приземи на два крака и моментално бронята и отново се промени , а мечовете изчезнаха.

Spoiler:

Около мечът(този който е към бронята) започнаха да се събира огън и щом се събра достатъчно тя отново се засили към , скочи и запрати огънят от меча към мъжът. Приземи се пред него и отново започна да събира огън в меча , готова да нападне отново.

Металът се събра и образува малък щит пред него, предпазвайки го от огъня.
- Достатъчно! - каза той, удряйки земята с оръжието си. Морд предизвика лек трус около себе си, а наоколо хвърчеше пръст, защото те все пак бяха на полянка.

Той остави огъня да го удари и просто мръдна леко назад от удърната вълна, но не изглеждаше да има сериозни щети, освен леко опърляне на бронята му.
- Слабо.