Къщата на Уинчестър.

-Няма проблем... е да те оставям да спиш ако искаш ?

-Ами не няма смисъл.Аз вече се събудих.Ако имаш някакви идеи какво може да се прави давай

-Ам.. никаква...

Той отново се тръшна на мекото легло и изпуфтя.След това каза:
-Скучно ми е

-Какво пак ли искаш да те потормозя ?
Попита Ан и го погледна със злобна усмивка.

Той въздъхна и каза:
-Ох ако това е тормоз искам цял живот да бъда тормозен,но това си е друг въпрос

-Както си и знаех..
Промормори тя и легна до него.

Той се обърна към нея и каза:
-Ама вие ангелите сте много подли

Ан го погледна и попита:
-Така ли ? Защо ?
След това леко се засмя.

-Ха та и пита защо.Аз като ти казвам,че сте ти не вярваш

-Добре де подли сме.
Каза тя и му се изплези.

Той я боцна с показалец по нослето и не каза нищо.

Ан се усмихна и го боцна с пръст пък в корема.

Той пък на своя страна я боцна по бузата хД

Тя пък пак го боцна в корема.

Той тоя път я боцна в гърдата и си помисли "Опс тва беше грешното място,но и там става предполагам"

-Сега ще видиш ти !
Каза Ан и започна да го гъделичка.

Той имаше гъдел,но не беше толкова голям,че да се гърчи от смях.Просто се смееше

Ан седна в/у него и продължи да го гъделичка.

-Ааа не така.Внимавай с малкият Дийн който може да стане голям. Просто те предупреждавам. След като каза това той продъжли да се смее

-Че аз съм далеч от него. хД
Каза Ан като се засмя и продължи да се смее.

-Да,да знам,но просто те предупреждавам да внимаваш

-Споко внимавам.

Той продължи да се смее докато тя го гъделичкаше

Ан се измори затова спря и отново легна до него като в същото време се смееше.