Паркът

И да Ерза и Морд се довлякоха до тук. Момичето се огледа и видя една количка със сладолед.
- Ееей там има сладолед... Дано да е хубав, дано да има ягодов....- при което Ерза се запъти към количката и просто попита за ягодов сладолед. И да за нейна радост имаше. Щом плати, взе сладоледа и погледна , като Индиана Джоунс тукощо открил кристалния череп хд.

Морд поиска един шоколадов и си го получи. Дори не му поискаха пари, просто му се молеха за живота си. Морд беше доволен и започна да си хапва сладоледчето.

Ерза преливаше от щастие. Хапваше си сладко сладко от сладоледа и мълчеше.

Морд си изяде сладоледа и седна на една пейка.

Ерза продължаваше да си хапва от сладоледа и погледна Морд.
- Какво ще стане ако ти махна шлема? - попита тя и продължи да си яде сладоледа.

Той просто изръмжа.

-Аха разбрах...
Ерза си изяде сладоледа и седна на пейката до него.
- Та какво ти се прави сега?

- Случайно да си променила мнението си за избиването на всички човеци ?

-Може би....- отговори тя. - Макaр че така и не ми каза защо да направя това...- при което се подсмихна и се загледа във минаващите хора.

- Защото е забавно. - каза Морд, поглеждайки оръжието си.

- Толкова ли е забавно да убиваш...- измърмори тя , а един дагер се появи в ръката й. Метна го първият който видя и се облегна на пейката. Кръстоса крака, а този който беше уцелила падна на земята гърчейки се. - Ееем...може да се каже...

Кратък смях се чу от под шлема на Мордекайзер. Той поседя така още няколко секунди, след което бавно се изправи и вдигна оръжието си. Хората спряха и започнаха да го гледат, бавно отдръпвайки се от него. Той започна бавно да ходи към една група хора, които от своя страна бавно се отдръпваха. Той се доближи до тях и замахна веднъж, отнасяйки четирима с един замах. Наоколо се разхвърча кръв и месо, а хората се разбягаха. До няколко секунди вече нямаше никого в парка.

- Ето на това му се вика избиване....- си каза тя и погледна ококорено. Мигаше няколко минути, докато накрая се осъзна.
- Това хем ме ядоса, хем ме зарадва....

Морд не мръдна.

Ерза се изправи и отиде до него.
- Да не би да стана нещо?

Мъжът просто избухна в зловещ смях. Гледката не беше красива. Огромен мъж, висок два метра и половина, целия в окървавена метална броня седеше и се смееше на частите от трупове, останали по металното му оръжие.

Ерза се отдръпна назад , като не сваляше поглед от него.
- Това вече е плашещо...

Смеха му рязко секна. Той пусна оръжието си на земята и се обърна към момичето.
- Извинявай за това..

Момичето мигаше и стоеше на едно място вцепенена.
- Да... Няма проблем...- каза тя и продължи да мига. След миг се осъзна и допълни.- Ам ще чистим ли след тази...кървава баня?

- Нека човечеството само се оправя. Не мога винаги да им помагам. - каза той саркастично. - Е, ако искаш да тръгваме на някъде ? Не ти ли е късно вече, няма ли да се прибираш ? Малко хора издържат толкова време с мен.

- Щом съм издържала Натсу, Грей и Луси на едно, значи мога.- отговори тя и се усмихна леко.- А относно прибирането... Мдам трябва да се прибирам вече...Ако няма къде да отидеш ела с моя дом...

- Благодаря за предложението, но не мисля, че е добра идея. Все пак, аз съм голям метален убиец.

- Имам и гараж!?- каза тя и се засмя. - И точно затова няма да те оставя навън, защото пак ще убиеш някой. А с тази кръв по теб, не мисля че ще останеш незабелязан...

Той леко се засмя.
- Благодаря ти.