Сравнително висок мъж с наметало, качулка и маска, с лък на гърба и кинжали на панталона, с все още пулсиращо сърце в дясната си ръка, се разхождаше из джунглата. По някое време той спря, седна до едно дърво и се облегна на него, поставяйки ръката си, държаща сърцето, пред себе си.
- Никога няма да спреш, нали ? - той явно говореше на органа. Сърцето не изглеждаше съвсем човешко. - Вие Даедрите.. биете се дори след като сте загубили. Никога ли не спирате ? Никога ли не се отказвате. - той леко се засмя - Но как бихте могли. Там, от където идвате, ако спреш дори за секунда.. - той не довърши изречението си. Не че имаше и нужда. Все пак, никой не го слушаше.
