Плодовата гора

-Спокойно ако стане нещо такова ще те завържа за дървото.
Той се засмя,а след това я погледна

Той се нацупи леко и каза:
-За какво си мислиш ? Доста си умислена. Чакай нека предположа.Мислиш си колко са наивни хората.Как мога да седя толкова спокойно и прочие.Нали,нали нали ?

- Да точно това си мислех все пак ти не усещаш моята аура, защото я крия, но е странно повечето хора или магьосници биха се стаписали поне малко

-Nah. Повечето да,но не и аз.Аз не съм повечето. Дори и в момента мога да легна и да заспя и съм сигурен,че сутринта и една драскотина няма да имам по мен причинена от теб.

Ари си пое леко дъх като си отвори малко повече очите след думите му и като чели беше замръзнала на едно място все пак той я познаваше само от два дни, а и имаше такова доверие

Той въздъхна и запона да къса тревичката между краката си и да си играе с нея.

Тя си протегна ръцете като обгърна главата му и го придърпа към гърдите си като му заби главата в тях, едната и ръка все още беше обгърнала главата му а с другата тя го галеше по косата и каза
- Колко сте глупави, но вероятно, защото не знаете от кое да се страхувате ... това ви прави толкова смели

Той се отдръпна от нея,а след това застана точно пред нея и каза:
-Погледни ме в очите и ми кажи какво виждаш.
Очите му бяха празни и дълбоки като океан. Просто все едно беше обладан от зъл призрак,но не беше.Той никога не е изпитвал страх и това чувство не му е познато

- Нямаш нищо ценно на този свят, няма как да си изпитвал страх затова ти е толкова непознато това чувство, знаеш ли майка ми винаги казваше, трябва да чувстваш всичко за да разбереш, че все още си жив

-Според мен така е най - добре. Както виждаш не ме е търсил никой 2-ра нощ,следователно съм съвсем сам на този свят и не ме е страх от нищо.

-Виж онази скала пам над нея има дърво което я е направило малко като пещера можем да отидем там

-Защо ? Студено ли ти е тук

- Не но нали искаше да отидем някъде и оглеждаше околноста и това кътче ми хареса виж като най къда е не мислиш ли ?

-Честно да ти кажа все ми е тая.

Ари стана като го хвана като булка и започна да го носи към онова място след като стигнаха до там тя го остави на скалата като седна до него и после се излегна назаде и каза
- Ох от два дни не бях се излягала

-Ами тая нощ ако искаш поспи малко няма да ти се отрази много зле.

- Не няммам нужда от сън все пак нали спах преди 2 месеца - кага тя като се протечна и си кръстоса краката

-Незнам ти си знаеш. -Той я погледна през рамо и след това се усмихна

- Защо не спираш да се усмихваш ? - попита тя като го погледна със същото студено изражение

-Ами защото усмивката е един вид маска.Тя просто вдъхва доверие в съществата.Четох го в една книга.

- аз не искам да ми се усмихват ако това същество не го иска найстина

-Аз го искам. -След това той отново се усмихна

Тя си вдигна краката като си ги сложи на двете му рамена един по един и каза
- Мисля че ни трябва далко светлина

Той и погледна 2-та крака и каза:
-Ами трябва ми само една по - дебела пръчка.Ако можеш да хванеш нещо без да ставаш ми го подай.Нещо което може да гори.