Къщата на Мариса

Мариса продължаваше да си гледа луната.

-Искаш ли нещо за пиене или ядене ?
Попита тя и го погледна.

Димитрий си летеше наоколо / пегаса / и от време на време падаше по някое перо от крилцата му, докато Селина си беше на гърба му. Тя беше легнала и гледаше луната и звездите. Изведнъж Димитрий така се засили, че буквално падна до Мариса и почна да и се милва. Селина пък скочи и стъпи на перваза гледайки тъпия си кон.
-Тъп Димитрий. Долу момче. - се едно и беше куче, ама шанс.

Мариса в началото се стресна после се засмя и започна да го гали със думите:
-Колко е мекичак твой ли е?
и погледна към момичето.

Леко повдигнах вежди и погледнах Балтазар
-Аа ... да. Последния път като беше на преглед не ми казаха да е станал кобила. - леко се засмях и после погледна момичето.
-Мда. Малко е лигав, но иначе е доста пухкав. - тогава Димитрий реши да легне на земята до Мариса - май иска да му се качиш на гърба.

Мариса се усмихна и се качи на гърба на коня и каза:
-До сега не съм се качвала на кон... Забавно е !
След това се заигра с гривата му.

Димитрий разпери крила и излетя. Той се въртеше и летеше колкото му сили дават.
-Шматка е - каза Селина и слезе от перваза. Подпря се на него и погледнах момчето.
-Аз съм Селина Крос.

Мариса се хвана здраво за гривата му и се засмя като огледа всичко наоколо.

П.П Аз лягам.. лека ви нощ.

-Демона? - попита Селина и вдигна веждата си. Леко се учуди какво търси демон като Балтазар тук, освен ако не е ходил при Миднайт кафе, но шанс.

Мариса се кефеше на коня като малко дете на близалка.

Селина доближи пръстите си до устните и свирна. Димитрий веднага се спусна към нея и стъпи внимателно на терасата.
-Надявам се да ти хареса - усмихна се зеленоокото момиче и погали пегаса по гривата и малко към крака.

Мариса слезе от коня и каза:
-Беше много забавно.
След това се усмихна и също го погали.

Пред къщата на мариса се мернаха две блестящи топки.Тежък шум от нечий обувки приближи къщата.А Мариса и Селина усетиха някои да ги изпитва с поглед.Чу се тих шум на стъпкване .Шума от стъпки спря а в следващия момент Бес замахна ме срещу Селина.Ръцете на Бес е разтегнаха и хванаха Мариса и крос за гърлата.Ноктите и се впиха в вратовете им.
-Тс,мариса ще ми се мотаеш ли в краката? От отговорът ти зависи живота ти.Не съм тук за тебе а за въмпира.Отговаряи бързо нямам много метални нерви.
Очите на Бес станаха зелени .От тях строеше някакво вманиачено желание за кръв и смърт.

Мариса я погледна най-спокойно и каза:
-Не се мешам във чужди проблеми и това не ме засяга...

Когато Бес замахна към мен аз отбих атаката и с една от камите в бутушите си. Тоест не си ме хванала изобщо за врата. С другата си ръка, на която имаше ръкавица хванах сребърната сабя и я насочих към Бес.
-Кръг от сол с пентаграм. Няколко думи на древния език, светена вода и сребро. 50/50 изпълнени условия да изгониш един демон. - каза Селина с равен, безчувствен тон, а очите на Бес не можеха да се сравняват с тези на Селина. Разликата беше, че Селина беше истински ловец, а Бес в момента май се оказваше плячката.
-Демонската кръв. Черна и отвратителна на вкус.


/ За ваше сведение и за тези, които изобщо не са чели Демонската Библия, о да има такава там се казват хиляди ритуали как да прокудиш демон, да го опитомиш и такива. /

Бес се засмя все пак тя не беше демон тя беше пробудена във вените и течеше демонска кръв но това изопщо не я правеше като. Тя се засмя злобто като използва свръх бързината си която е бърза колкото светлина се озова зад нея и допря меча си в тила й
- Последни думи преди смърна или ще избягаш?

Очите на Селина изобщо не мигнаха. Тя извади една книжка като най-големия пич и почна да си чете.
-Казваш, че имам право на последни думи. О мили мои палачо, слушай една история. - Селина се обърна и погледна Бес в очите. - Преди години бях смъртна. Тогава открих книга пълна с ритуали. Продадох душата си на Мефистофел, за да мога да стана вампир. Знаеш ли кои е Мефистофел? Не разбира се. - Селина са засмя и хвърли книгата към Бес, а ако съдеше по бързите и рефлекси щеше или да я разреже или да я пробие.
-О лорде на мрака. Дете на на огъня ела на тази земя. Ела и прибери това, което е твое - Бес забеляза, че докато казваше, че очите на Селина започват да се променят в червени. - Ела ти о Мефистофел, и приеми символа на расата ми, за да прибереш това нещастно създание. - Земята под Бес започна да се разтварят и да излизат от нея хиляди ръце опитващи се да я хванат, а Селина туко що направи ритуал, заради който плати със символа на расата си, и единствения начин да се храни - her fangs.

Мариса беше отишла на безопасно място от тях и просто ги наблюдаваше.